наместели

Речник на българския език

1. наместели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наместели е производна форма на наместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наместели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наместели е производна форма на наместя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).