наместела

Речник на българския език

1. наместела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наместела е производна форма на наместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наместела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наместела е производна форма на наместя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).