наместел

Речник на българския език

1. наместел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наместел е производна форма на наместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наместел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наместел е производна форма на наместя (мин. деят. несв. прич. м. р.).