намесил

Речник на българския език

1. намесил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намесил е производна форма на намеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намесил — мин. деят. св. прич. м. р.

намесил е производна форма на намеся (мин. деят. св. прич. м. р.).