намесвало

Речник на българския език

1. намесвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намесвало е производна форма на намесвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намесвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намесвало е производна форма на намесвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. намесвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

намесвало е производна форма на намесвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. намесвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намесвало е производна форма на намесвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).