намесва

Речник на българския език

1. намесва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намесва е производна форма на намесвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. намесва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

намесва е производна форма на намесвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. намесва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

намесва е производна форма на намесвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).