намелите

Речник на българския език

1. намелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

намелите е производна форма на намета (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. намелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

намелите е производна форма на намеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).