намелела

Речник на българския език

1. намелела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намелела е производна форма на намеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намелела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

намелела е производна форма на намеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).