намела

Речник на българския език

1. намела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намела е производна форма на намета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намела — мин. деят. св. прич. ж. р.

намела е производна форма на намета (мин. деят. св. прич. ж. р.).