намацвал

Речник на българския език

1. намацвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намацвал е производна форма на намацвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намацвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намацвал е производна форма на намацвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намацвал — мин. деят. св. прич. м. р.

намацвал е производна форма на намацвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намацвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

намацвал е производна форма на намацвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).