намацало

Речник на българския език

1. намацало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намацало е производна форма на намацам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намацало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намацало е производна форма на намацам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. намацало — мин. деят. св. прич. ср. р.

намацало е производна форма на намацам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. намацало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намацало е производна форма на намацам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).