намацала

Речник на българския език

1. намацала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намацала е производна форма на намацам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намацала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намацала е производна форма на намацам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. намацала — мин. деят. св. прич. ж. р.

намацала е производна форма на намацам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. намацала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

намацала е производна форма на намацам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).