намацал

Речник на българския език

1. намацал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намацал е производна форма на намацам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намацал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намацал е производна форма на намацам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намацал — мин. деят. св. прич. м. р.

намацал е производна форма на намацам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намацал — мин. деят. несв. прич. м. р.

намацал е производна форма на намацам (мин. деят. несв. прич. м. р.).