намазнил

Речник на българския език

1. намазнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намазнил е производна форма на намазня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намазнил — мин. деят. св. прич. м. р.

намазнил е производна форма на намазня (мин. деят. св. прич. м. р.).