намагнитило е

Речник на българския език

1. намагнитило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намагнитило е е производна форма на намагнитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намагнитило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намагнитило е е производна форма на намагнитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).