намагнитило

Речник на българския език

1. намагнитило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намагнитило е производна форма на намагнитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намагнитило — мин. деят. св. прич. ср. р.

намагнитило е производна форма на намагнитя (мин. деят. св. прич. ср. р.).