намагнитили

Речник на българския език

1. намагнитили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

намагнитили е производна форма на намагнитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намагнитили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

намагнитили е производна форма на намагнитя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).