намагнитила

Речник на българския език

1. намагнитила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намагнитила е производна форма на намагнитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намагнитила — мин. деят. св. прич. ж. р.

намагнитила е производна форма на намагнитя (мин. деят. св. прич. ж. р.).