намагнитизирал е

Речник на българския език

1. намагнитизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намагнитизирал е е производна форма на намагнитизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намагнитизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намагнитизирал е е производна форма на намагнитизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намагнитизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намагнитизирал е е производна форма на намагнитизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).