намагнитизирало

Речник на българския език

1. намагнитизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намагнитизирало е производна форма на намагнитизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намагнитизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намагнитизирало е производна форма на намагнитизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. намагнитизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

намагнитизирало е производна форма на намагнитизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. намагнитизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намагнитизирало е производна форма на намагнитизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).