намагнитизирал

Речник на българския език

1. намагнитизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намагнитизирал е производна форма на намагнитизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намагнитизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намагнитизирал е производна форма на намагнитизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намагнитизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

намагнитизирал е производна форма на намагнитизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намагнитизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

намагнитизирал е производна форма на намагнитизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).