намагнители

Речник на българския език

1. намагнители — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

намагнители е производна форма на намагнитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намагнители — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

намагнители е производна форма на намагнитя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).