намагнител

Речник на българския език

1. намагнител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намагнител е производна форма на намагнитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намагнител — мин. деят. несв. прич. м. р.

намагнител е производна форма на намагнитя (мин. деят. несв. прич. м. р.).