намагнетизирал

Речник на българския език

1. намагнетизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намагнетизирал е производна форма на намагнетизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намагнетизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намагнетизирал е производна форма на намагнетизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намагнетизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

намагнетизирал е производна форма на намагнетизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намагнетизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

намагнетизирал е производна форма на намагнетизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).