налющил съм

Речник на българския език

1. налющил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налющил съм е производна форма на налющя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. налющил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налющил съм е производна форма на налющя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).