налющил
1.
налющил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
налющил
е производна форма
на налющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
налющил —
мин. деят. св. прич. м. р.
налющил
е производна форма
на налющя (мин. деят. св. прич. м. р.).