налющил

Речник на българския език

1. налющил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налющил е производна форма на налющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налющил — мин. деят. св. прич. м. р.

налющил е производна форма на налющя (мин. деят. св. прич. м. р.).