налющела

Речник на българския език

1. налющела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налющела е производна форма на налющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налющела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

налющела е производна форма на налющя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).