налющел

Речник на българския език

1. налющел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налющел е производна форма на налющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налющел — мин. деят. несв. прич. м. р.

налющел е производна форма на налющя (мин. деят. несв. прич. м. р.).