налющвало

Речник на българския език

1. налющвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налющвало е производна форма на налющвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налющвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налющвало е производна форма на налющвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. налющвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

налющвало е производна форма на налющвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. налющвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

налющвало е производна форма на налющвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).