налучквала

Речник на българския език

1. налучквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налучквала е производна форма на налучквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налучквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налучквала е производна форма на налучквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. налучквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

налучквала е производна форма на налучквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. налучквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

налучквала е производна форма на налучквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).