налучил съм

Речник на българския език

1. налучил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налучил съм е производна форма на налуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. налучил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налучил съм е производна форма на налуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).