налучил си

Речник на българския език

1. налучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налучил си е производна форма на налуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. налучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налучил си е производна форма на налуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).