налучил е

Речник на българския език

1. налучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налучил е е производна форма на налуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налучил е е производна форма на налуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).