налучило си

Речник на българския език

1. налучило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

налучило си е производна форма на налуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. налучило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

налучило си е производна форма на налуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).