налучило е

Речник на българския език

1. налучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налучило е е производна форма на налуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налучило е е производна форма на налуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).