налучило

Речник на българския език

1. налучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налучило е производна форма на налуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

налучило е производна форма на налуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).