налучила е

Речник на българския език

1. налучила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налучила е е производна форма на налуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налучила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налучила е е производна форма на налуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).