налучил

Речник на българския език

1. налучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налучил е производна форма на налуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налучил — мин. деят. св. прич. м. р.

налучил е производна форма на налуча (мин. деят. св. прич. м. р.).