налучил
1.
налучил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
налучил
е производна форма
на налуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
налучил —
мин. деят. св. прич. м. р.
налучил
е производна форма
на налуча (мин. деят. св. прич. м. р.).