налучеше

Речник на българския език

1. налучеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

налучеше е производна форма на налуча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. налучеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

налучеше е производна форма на налуча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).