налучело

Речник на българския език

1. налучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налучело е производна форма на налуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

налучело е производна форма на налуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).