налучели

Речник на българския език

1. налучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

налучели е производна форма на налуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. налучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

налучели е производна форма на налуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).