налучела

Речник на българския език

1. налучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налучела е производна форма на налуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

налучела е производна форма на налуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).