налучел

Речник на българския език

1. налучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налучел е производна форма на налуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

налучел е производна форма на налуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).