налучвал съм

Речник на българския език

1. налучвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налучвал съм е производна форма на налучвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. налучвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налучвал съм е производна форма на налучвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. налучвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налучвал съм е производна форма на налучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).