налучвало си

Речник на българския език

1. налучвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

налучвало си е производна форма на налучвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. налучвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

налучвало си е производна форма на налучвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. налучвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

налучвало си е производна форма на налучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).