налучвало е

Речник на българския език

1. налучвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налучвало е е производна форма на налучвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налучвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налучвало е е производна форма на налучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. налучвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налучвало е е производна форма на налучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).