налучвала

Речник на българския език

1. налучвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налучвала е производна форма на налучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налучвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налучвала е производна форма на налучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. налучвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

налучвала е производна форма на налучвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. налучвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

налучвала е производна форма на налучвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).