налучва

Речник на българския език

1. налучва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

налучва е производна форма на налучвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. налучва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

налучва е производна форма на налучвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. налучва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

налучва е производна форма на налучвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).