налудяло е

Речник на българския език

1. налудяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налудяло е е производна форма на налудея се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налудяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налудяло е е производна форма на налудея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).