налудяло

Речник на българския език

1. налудяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налудяло е производна форма на налудея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налудяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

налудяло е производна форма на налудея се (мин. деят. св. прич. ср. р.).